Кой е Константин Гълъбов?
Константин Гълъбов
“Българинът трябва да се европеизира, без да губи ценното, което той крие в себе си като народна единица със свой собствен облик.”
Той е учен-филолог, писател и публицист, който оставя наследство в сферата на литературата и езиковедството.
Константин Гълъбов се ражда на 17 април 1892 г. и е по-гоямото дете в семейството. Основното си образование момчето получава в родното си село и в Пазарджик, като първите си поетически опити прави още на 9-годишна възраст.
През 1905 г., когато е само на 13, Константин публикува първото си стихотворение – ,,Въздишки“, а по-късно през същата година на бял свят излиза и статия за Гоце Делчев, подписана с псевдонима Лелин. Някои от разказите и стиховете на младия автор са поместени във вестници с голямо обществено влияние още когато той е ученик в прогимазията.
Константин Гълъбов завършва средното си образование в Пловдив през 1910 г. и записва Славянска филология в Софийския университет. Прекъсва следването си след първия семестър и заминава за Монпелие във Франция, за да следва медицина. Въпреки че баща му иска той да стане лекар, Гълъбов разбира, че това не е неговото призвание и заминава за немския град Гьотинген, където специализира германска фиология, философия и история на изкуството с археология.
Студентски години
В Гьотинген младият студент среща първата си любов – Лина Фрьохтених, и издава първите си две книги – ,, Два разказа“ и ,,Пролетен сън“. За съжаление, двете произведенията на Гълъбов са пълни с печатни грешки, критиката ги подминава, а оценките, които получават, са ниски.
През 1912 г. Константин Гълъбов отново прекъсва следването си, но този път, за да участва в Балканската война. По здравословни причини бъдещият професор е отстранен от военна служба и се връща обратно в Германия, за да продължи образованието си. Забелязва се промяна в лириката на младия поет – досега изпълнена с патриотични чувства, тя започва да говори за любовни трепети.
По-късно Константин Гълъбов се записва като студент в университета ,,Кристиян Алберт“ в Кил, но през 1915 г. за пореден път прекъсва следването си и се отправя към България, за да се бие на фронта. В края на войната, след популярна лекция, Константин Гълъбов се запознава с Алберт Айнщайн, който кани българина на чай в дома си.
Получил диплома от университета в Кил, Константин Гълъбов работи като учител по немски и руски език във Втора софийска мъжка гимназия. Пише за вестник ,,Златорог“, утвърждавайки се като авторитет в интерпретацията на модерната европейска литература – главно немската. Именно тук са публикувани едни от най-добрите му статии като „За експресионизма”, „Реализма и експресионизма в литературата”, „Творчество, колектив и еволюция” и „Критиката като творчество”. Под псевдонима К. Водолей Гълъбов издава цикъла от разкази ,,На прозореца“, но скоро след това между автора и вестник ,,Златорог“ възникват противоречия, в резултат на което той прекратява работата си в него и се отдава на литературен кръг ,,Стрелец”.
Професионално развитие
В текста „Към младежта“, написан от Константин Гълъбов и подписан от новосформирания литературен кръг, проличава идея, към която критикът ще се придържа във всички свои разсъждения – „родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние”. Кръг ,,Стрелец“ издава за кратко едноименен литературен седмичник, където Гълъбов публикува повечето си есета. Става патрон на кръга, чието създаване бележи началото на най-плодотворния период в живота на писателя критик.
Междувремнно Константин Гълъбов е избран за член на Писателския съюз, но се разболява тежко от инфлуенца. От 1 октомври 1921г. той е редовен лектор по немски език в Софийския университет, а малко по-късно през същата година се жени за Райна Боянова. Година след това Константин Гълъбов изнася първите си публични сказки, а през 1923 г. и 1924 г. – цял цикъл от реферати за залеза на западната култура. Често говори за немската литература, за произведенията както на Гьоте и Шилер, така и на българските творци – Дебелянов и Йовков.
На 5 март 1923г. Гълъбов е доцент по германска филология в Софийския университет, а по-късно през същата година става и ръководител на Катедрата по немска филология, която оглавява през следващите 35 години. На 1 ноември 1924 г. професорът става баща – ражда се синът му Явор.
На 22 ноември 1926 г. Гълъбов става член на управителния комитет на българския ПЕН клуб, а в началото на следващата година се присъединява към настоятелството на Немско-българското дружество. Девет години по-късно – през 1936г., се учредява Общество на българските писатели-есеисти, чийто главен инициатор е именно Константин Гълъбов.
Обвинения във фашизъм
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Константин Гълъбов е изведен от дома си и е откаран в лозята, където, преди да натиснат спусъците, партизаните убийци го наричат фашистки професор. Изстрел обаче не последва, защото критикът успява да каже името на Димитър Кънев – негов роднина и изявен комунист. Екзекуцията е отменена, но обвиненията не са свалени – Гълъбов трябва да докаже, че е невинен. На 15 ноември 1944 г. той пише обяснение до министъра на Народното просвещение, заявявайки: „…винаги съм бил привърженик на идеята за славянско братство и поклонник на великия руски народ, комуто дължим освобождението си…”. Припомнил някои от произведенията си и аспекти от живота си, които противоречат на обвинението, Константин Гълъбов завършва с думите: „Ето, г-н Министре, какъв „фашист” съм аз!”.
Трудности и обрати
След като първият му брак се проваля, на 17 ноември следващата година той се жени за по-младата от него с 16 години Жана Николова, която също е учен-филолог, есеист и публицист.
На 9 август 1949г. Гълъбов, разбрал, че ще бъде отстранен от Софийския университет, пише писмо до проф. Жан Натан, в което го убеждава, че не е враг и го моли да остане на работа. Писмото завършва така: „Но ако все пак намирате, че оставането ми в Университета е невъзможно, моля да бъда уволнен съгласно член 78 от Закона за обществените осигурявания с право на пенсия, понеже нямам друга възможност за прехрана.”
През следващите години Константин Гълъбов е затрупан с административна работа и пише стотици обяснения. Жена му, Жана, си спомня, че е бил подложен на нечуван натиск от декана на Историко-филологическия факултет на Университета – проф. Христо Гандев, който пише за съпруга ѝ: „Проф. К. Гълъбов, непоправим реакционер в преподаването и научно-изследователската работа, открито демонстрира нежеланието си да се преустрои, бори се открито срещу прогресивната наука, има антипедагогично държание към студентите, върши при различни случаи по-дребни или по-значителни политически демонстрации срещу правителството, крепи реакционното студентство в специалността. Груб и неуравновесен човек…Да се освободи!”. След тези думи Константин Гълъбов получава забрана да изнася лекции по немска литература, да провежда семинарни занятия и да поставя оценки. Случаят стига до министър-председателя – Вълко Червенков, и през 1955 г., на 3 май, професорът пише молба до него да бъде оставен на работа. Въпреки че не получава отговор, Гълъбов продължава да работи още 3 години, след което е освободен от длъжност. Причината, посочена за уволнението, е пределна възраст, но професорът не е готов да се предаде. Той иска да продължи работата си в катедрата по немска литература, която сам е създал, затова и пише молба до Тодор Живков. Шест години по-късно е назначен отново като професор по немска литература.
Трагичният край
Един ден през есента на 1980 г. Константин Гълъбов случайно среща свой колега, който му дава на заем пари, за да хване влака за Перущица – някога село, вече град. Но 10-те лева, дадени от добрия колега, и колата, движеща се по ул. ,,Любен Каравелов“, предрешават съдбата на критика. Той така и не стига до гарата – блъснат е и е откаран в ,,Пирогов“, където дни наред се бори за живота си. Казват, че на Коледа стават чудеса, но не и за Константин Гълъбов. Той умира на 25 декември 1980г., когато е на 88 години.