История
Символика на герба на 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов”
Символите на герба на 91. НЕГ са следните:
Животни и растения
Бухал – мъдрост, знание
Грифон (куче) – господство над земята и небето, сила, закрила
Дъб – благородство, издръжливост, могъщество
Еднорог – амбиция, силно желание, надежда, благоденствие
Змия – сила на живота, самостоятелност, творчество, движение, еволюция
Ключ – власт, щастие, достъп до свято и преходно благосъстояние
Цветове
Златисто – достойнство, богатство, слънце, общуване, памет, оптимизъм, просветление, творчески мисли, радост
Лазурно – чистота, самообладание, духовност
Лилаво – „царски” цвят, спокойствие, уравновесеност, тайнственост, ексцентричност, духовност
Тъмночервено – енергия, ентусиазъм, увереност, смелост, благородство
Мото
Per aspera ad astra – С цената на усилията – към звездите.
Лъчезар Добричков
Випуск 2009
Кратка история на 91. НЕГ из летописната книга на училището
През 1960 година, месец септември, със заповед на МНП се създават две гимназии с преподаване на немски език в страната – една в София и една в Бургас, освен съществуващата вече такава в гр. Ловеч.
Гимназията се състои от 5 паралелки – подготвителни класове с общ брой на учениците – 125.
Учителският състав е 9 души: 5 учителки българки, които преподават немски език в подготвителните класове. Това са: Славка Цанкова, Пенка Цолова, Албена Вангелова, Нина Пеевска и Лили Шинева. По-късно е назначена немкинята Аизенрайх, която преподава основни понятия по биология и химия. По български език и литература е назначена Гиргина Тончева, по математика – Мира Бешовишка, по физическо възпитание – Евелина Попова и по пеене – Катя Гончарова, която е щатна учителка в гимназията с преподаване на английски език в гр. София и допълва часове в 91. НЕГ. За директор на гимназията е назначена Танка Пеева Хинкова. Тя остава директор до 1975 година.
Новосъздадената гимназия няма собствена сграда, затова временно е настанена в сградата на 12. СПУ „Ленин” на ул. „Цар Асен”.
„1960/1961 учебна година е благословеното вдъхновено начало, от което се роди и укрепна свещеното дело.
Сътвориха го:
Танка Пеева Хинкова – директор
и
учителките:
Гиргина Иванова Тончева – по български език
Славка Благоева Цанкова – по немски език
Пенка Цолова – по немски език
Нина Василева Пеевска – по немски език
Албена Вангелова – по немски език
Лили Шинева – по немски език
Мира Бешовишка – по математика
Севдалина Попова – по физическо възпитание
Евгения Христова – секретарка
Зорка Бонева – прислужничка
и
125 ученици.”
През октомври 1960 г. гимназията се настанява в новопостроената сграда на 138. основно училище на ул. „Шипченски проход” № 35. Условията за работа са добри. Най-вълнуващото събитие от първата учебна година е излитането на Юрий Гагарин в Космоса на 12 април 1961 г. На 24 май 1960 г. за Деня на Кирил и Методий космическият герой е гост на България. След манифестацията той посещава училището, в което се помещава гимназията, поздравява учителите и учениците, засажда борче и оставя името и повелята на подвига си.
През 1961/1962 учебна година гимназията нараства с още пет паралелки. Открива се и филиал за изучаване на френски език – 125 ученици – пет паралелки. Това ядро слага началото на съществуващата сега в София френска гимназия. За френския филиал пряко отговаря и го ръководи Надежда Димчева – първият зам. директор. Тя става и първият директор на френската гимназия.
През октомври 1961 г. училището има вече свой дом – сградата на ул. „Позитано” № 26, където се помещава и досега. Отначало съжителствува със 73. основно училище, после с техникума по облекло „Вела Благоева”. Едва след десетина години 91. гимназия с преподаване на немски език става самостоятелен обитател и стопанин на сградата.
На 1 септември 1961 г. в гимназията пристигат първите делегирани немски учители от ГДР:
• Йоханес Кох – учител по история и география;
• Албрехт Кьониц – учител по химия;
• Ане Мари Хилдеман – учителка по немски език.
През учебната 1964/1965 година училището се превръща в пълна гимназия с 22 паралелки от подготвителен до ХІ клас. През 1965 г. завършва първият випуск на НЕГ. „ Завършват успешно 123 ученици и 116 от тях са приети във висши учебни заведения.
През 1966 г. се дипломират 139 зрелостници, от които 81 с отличен успех (17 пълни отличници), 46 с много добър, 10 – добър. Шестима ученици получават златни медали и 9 – сребърни. През 1966 г. гимназията получава своето кръщение – името Карл Либкнехт – немски политик, социалист, основател на германската социалдемократическа партия, а думите му „Въпреки всичко!” стават девиз на прекрачилите прага на училището. Същата година за училището има статии и бележки в периодичния печат на ГДР, гимназията е посетена от директора на музея „Г. Димитров” в гр. Лайпциг, а през 1970 г. – и от министъра на народното образование Маргот Хонекер.
От 1975 до 1985 г. директор на НЕГ е Кана Божинова, а зам. директори – Менда Маркова и Хелга Гунева.
През 1983 г. училището е асоциирано към ЮНЕСКО и се създава клуб ЮНЕСКО, който увлича учениците да изготвят албуми, сбирки с материали за културни паметници в България; като най-хубавите се изпращат на приятели от асоциираните училища към ЮНЕСКО.
На 8 май 1985 г. в зала „Универсиада” се провежда тържествен концерт, посветен на 25-годишнината от основаването на гимназията. Училищният колектив на училището се удостоени с орден „Кирил и Методий – ІІ степен.
Учебната 1985/1986 година започва с ново ръководство: директор – Менда Маркова, и зам. директор – Хелга Гунева. През октомври 1985 г. училището посреща делегация от участници в 23-та Генерална конференция на ЮНЕСКО
През 1989/1990 учебна година в зала „България” през месец май се чества 30-годишнината на училището. Издадава се брошура със спомени и ученически творби.
През 1992/1993 учебна година в гимназията се обучават 32 паралелки. Педагогическият съвет и учениците провеждат дискусия за промяна на името на гимназията, като се оформят три предложения: Лесинг, Шилер и проф. Константин Гълъбов. През месец април с решение на Комисията по преименуванията в Столичната голяма община на 91. гимназия се дава името на професор Константин Гълъбов (17 април 1892 – 25 декември 1980) – създател на катедрата по немска филология в Софийския университет, писател, есеист, преводач, автор на речници и други.
През 1993/1994 учебна година се провежда среща с проф. Жана Гълъбова, съпруга на проф. К. Гълъбов, която посочва ръководния принцип на своя съпруг: „Да бъдем европейци и преди всичко българи”. Тази мисъл тя предава като послание за възпитаниците на гимназията.
Със съдействието на методиста г-жа Отт и учителките от НЕГ Лидия Несторова, Еманулина Несторова и Менда Маркова се проучват плановете за т. н. класове Deutsche Abteilung в Чехия, Словакия и Румъния. Педагогическият съвет прави предложение до министерството на образованието, като прилага адаптирани учебни планове за разкриване на 2 пилотни паралелки от 1994/1995 учебна година.
През 1994/1995 учебна година в училището се създават първите две пилотни паралелки Leistungsklasse с учители от Германия. От 15 до 30 септември се провеждат изпитите, но утвърден план за тях идва през месец октомври.
Методическа помощ и съдействие училището получава в лицето на г-н Бубнер със статут на методически ръководител на делегираните преподаватели относно обучението по немски език на новите специализирани паралелки. Той започва работа в НЕГ през 1995/1996 учебна година.
На 17 май 1998 г. в официалната зала на Немското посолство в присъствието на посланика, официални гости и родители са раздадени тържествено първите немски дипломи на учениците от двете пилотни паралелки Leistungsklasse. През пролетта на 1998 г. поста директор на 91. НЕГ заема г-жа Вера Катранджиева (със специалност германистика).
През 2000/2001 учебна година се отбелязва 40-годишнината на гимназията с концерт в зала България. Издава се книжката „НЕГ в семейната история” на български, немски, английски и руски език.
На 16.ХІІ.2000 г. 11 Д клас с класен ръководител Милена Караангова посещава Дома за деца, лишени от родителски грижи „Асен Златаров”, в гр. Враца. Занесят 35 чувала с дрехи, събрани от учениците от цялата гимназия, учебници, книги, играчки и индивидуални пакетчета с плодове и лакомства за 120 деца.
От м. юни до м. ноември 2002 г. 80 ученици от пет паралелки на 11. клас преписват „История славянобългарска” и тържествено я подаряват на Националния исторически музей. Инициативата е под ръководството на г-жа Милена Караангова и е посветена на 280 години от рождението на Паисий Хилендарски и 240 години от написването на „Историята”. Книгата е подвързана с кожа от Полиграфическия комбинат и е оформена е като първите ръкописни книги – със заглавни страници и рисунки. Общо са направени 2000 преписа на „Историята”, от които са запазени 72. Този препис е 73-ти поред и е връчен официално на Националния исторически музей на 11 януари .2003 г. Този акт предизвика широк обществен и медиен интерес.
През пролетта на 2002 година г-жа Марта Джалева, учителка по български език и литература в гимназията, издава заедно със свои ученици стихосбирката „Между етажите”. Брой от книгата се пази в библиотеката на училището.
През октомври 2004 г. преподавателките по български език и литература г-жа Нелида Перянова и г-жа Милена Караангова организират акция за спасяване на къщата музей на Пейо Яворов, един от най-значимите поети на България.
На 25.11.2004 г. немският отдел празнува своето 10-годишно съществуване. Честването се организира от д-р Детлеф Фехнер, ръководител на отдела и се провежда във физкултурния салон на училището.
След прожекцията на филма „Дело № 205/1913 г. П. К. Яворов”, на 18.11.2004 г. се провежда творческа дискусия за филма и актьорската игра на Явор Милушев. Ицициативата е на г-жа Наташа Христемова във връзка с 90-годишнината от смъртта на поета.
През 2006 година в залата на БАН се провежда голям концерт на талантите на НЕГ.
На 22.02.2008 г. група ученици от гимназията и г-жа Спасия Стоева посещават в дома й проф. Жана Гълъбова по случай нейния 100-годишен юбилей.
През 2010 г. за първи път се организира Коледен концерт на гимназията.