60 години 91. НЕГ
Първа лектория по проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, посветена на 60-годишнината на 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“
Доц. д-р Александра Антонова
Институт за литература – БАН
На 11 октомври 2020 г. по повод 60-годишнината от основаването на 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ се проведе лекторията „Българската литературна критика – позиции“, съорганизирана от доц. д-р Александра Антонова (Институт за литература – БАН) и д-р Наташа Христемова, преподавател по български език и литература в 91. НЕГ. Лекторията е част от работната програма на проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от ФНИ и разработван в Института за литература, а проучването на публикационното и архивно наследство на патрона на гимназията проф. Константин Гълъбов е сред изследователските задачи на проекта. Събитието е поредната изява на вече традиционното сътрудничество между Института за литература с директор доц. д-р Елка Трайкова и 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ с директор г-жа Вера Катранджиева, което започна през 2018 г. с честването на 120-годишнината от рождението на Димитър Талев.
Лекторията започна с демонстрация на профила на Константин Гълъбов на сайта на дигиталната библиотека – bglitcritics.org, в който учениците видяха голяма част от книгите му – критически, художествени, споменни, учебниците му по немски език, негови публикации в периодичния печат. Запознаха се и с архивни материали на проф. Гълъбов – служебни документи от работата му в Софийския университет, снимки – лични и с колеги, приятели, студенти, повечето от които се публикуват за първи път. В профила на К. Гълъбов бяха показани и някои от по-значимите и нови изследвания върху неговото творчество и идеи.
В началото на изложението учениците разгледаха ранни снимки на Гълъбов от следването му в Гьотинген и Кил, както и от участието му като подпоручик в Първата световна война. Лекторията акцентира върху емблематични негови текстове в дебата върху родното като естетически феномен, публикувани във в. „Изток“ в периода 1926 – 1927 г., сред които „На Велика сряда“, „Нашите културни задачи“, „Към младежта“, „Нашата култура и най-новата ни литература“ и др. Участниците се запознаха с основни идеи на К. Гълъбов и кръга „Стрелец“ за естетическите ценности на родното изкуство, за полагането на родната душа в контекста на универсалната и усвояването на чуждото – европейското – влияние като напълно закономерен културен процес. Вижданията на проф. Гълъбов в дебата родно-чуждо бяха обвързани с породилите ги художествени влияния на авангарда, и по-специално с експресионизма. Учениците научиха за поредица от текстове на К. Гълъбов от периода 1921 – 1927 г., в които той с просветителски патос разяснява изразните особености на експресионистичното изкуство, размишлявайки върху изкуството въобще, видяха писма на критѝка от 1923 г. до един от най-завършените български авангардисти – Чавдар Мутафов, съхранявани в Националния литературен музей и експонирани на сайта на проекта.
Редом с позициите на други критици от работната програма бяха представени в акценти идеите на Константин Гълъбов за ролята, значението и следователно смисъла на литературната критика: за функцията на критѝка да задоволи „интелектуалния глад“ на читателя, като обясни своето изживяване, задържайки се на тънката граница между интуитивното и рационалното възприятие на творбата, за недопустимата морализаторска роля на критѝка спрямо твореца, за стила на критическия текст, който трябва майсторски да приобщава и владее читателя, превръщайки чрез естетическите си у̀сети крѝтиката в човекознание.
Проведената лектория е част от замисъла на проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ да развива интереса и уменията на гимназистите в критическото четене и интерпретиране на художествения текст чрез поредица от подобни инициативи, както и чрез национален конкурс за младежки критически текст.
Автор на плаката: Георги Георгиев