1

Мнението на потребителя?

Ако имате предложения за уеб сайта на 91. НЕГ, можете да ги споделите чрез нашия формуляр за контакт.

60 години 91. НЕГ

 

Първа лектория по проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, посветена на 60-годишнината на 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

 

Доц. д-р Александра Антонова

Институт за литература – БАН

 

 

На 11 октомври 2020 г. по повод 60-годишнината от основаването на 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ се проведе лекторията „Българската литературна критика – позиции“, съорганизирана от доц. д-р Александра Антонова (Институт за литература – БАН) и д-р Наташа Христемова, преподавател по български език и литература в 91. НЕГ. Лекторията е част от работната програма на проекта „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от ФНИ и разработван в Института за литература, а проучването на публикационното и архивно наследство на патрона на гимназията проф. Константин Гълъбов е сред изследователските задачи на проекта. Събитието е поредната изява на вече традиционното сътрудничество между Института за литература с директор доц. д-р Елка Трайкова и 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ с директор г-жа Вера Катранджиева, което започна през 2018 г. с честването на 120-годишнината от рождението на Димитър Талев.

Лекторията започна с демонстрация на профила на Константин Гълъбов на сайта на дигиталната библиотека – bglitcritics.org, в който учениците видяха голяма част от книгите му – критически, художествени, споменни, учебниците му по немски език, негови публикации в периодичния печат. Запознаха се и с архивни материали на проф. Гълъбов – служебни документи от работата му в Софийския университет, снимки – лични и с колеги, приятели, студенти, повечето от които се публикуват за първи път. В профила на К. Гълъбов бяха показани и някои от по-значимите и нови изследвания върху неговото творчество и идеи.

В началото на изложението учениците разгледаха ранни снимки на Гълъбов от следването му в Гьотинген и Кил, както и от участието му като подпоручик в Първата световна война. Лекторията акцентира върху емблематични негови текстове в дебата върху родното като естетически феномен, публикувани във в. „Изток“ в периода 1926 – 1927 г., сред които „На Велика сряда“, „Нашите културни задачи“, „Към младежта“, „Нашата култура и най-новата ни литература“ и др. Участниците се запознаха с основни идеи на К. Гълъбов и кръга „Стрелец“ за естетическите ценности на родното изкуство, за полагането на родната душа в контекста на универсалната и усвояването на чуждото – европейското – влияние като напълно закономерен културен процес. Вижданията на проф. Гълъбов в дебата родно-чуждо бяха обвързани с породилите ги художествени влияния на авангарда, и по-специално с експресионизма. Учениците научиха за поредица от текстове на К. Гълъбов от периода 1921 – 1927 г., в които той с просветителски патос разяснява изразните особености на експресионистичното изкуство, размишлявайки върху изкуството въобще, видяха писма на критѝка от 1923 г. до един от най-завършените български авангардисти – Чавдар Мутафов, съхранявани в Националния литературен музей и експонирани на сайта на проекта.

Редом с позициите на други критици от работната програма бяха представени в акценти идеите на Константин Гълъбов за ролята, значението и следователно смисъла на литературната критика: за функцията на критѝка да задоволи „интелектуалния глад“ на читателя, като обясни своето изживяване, задържайки се на тънката граница между интуитивното и рационалното възприятие на творбата, за недопустимата морализаторска роля на критѝка спрямо твореца, за стила на критическия текст, който трябва майсторски да приобщава и владее читателя, превръщайки чрез естетическите си у̀сети крѝтиката в човекознание.

Проведената лектория е част от замисъла на проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ да развива интереса и уменията на гимназистите в критическото четене и интерпретиране на художествения текст чрез поредица от подобни инициативи, както и чрез национален конкурс за младежки критически текст.

Автор на плаката: Георги Георгиев